Югозападна България по традиция е свързвана с област Благоевград, а в една от неговите общини Струмяни се намира село Илинденци. Това не е единственото име на населеното място през годините, защото на два пъти то носи наименованията Бълица и Белица съответно през 1945-та и 1951-ва година. Планинският район на мястото се обуславя от неговото географско разположение, което е полите на Пирин планина. Преди да избухне Първата балканска война от 1912-та година, селото е сравнително голямо и в него живеят хора от турски и ромски произход. По това време населеното място се казва Белица и един от неговите жители се включва в редиците на Македоно – одринското опълчение като доброволец. Съпътстващите миграционни процеси след Балканската война са причина турското и ромско население да напусне село, а на тяхно място тук идват да живеят бежанци от пределите на Егейска Македония. Така се образуват няколко на брой махали, а основен поминък на хората е земеделието.
Животновъдството и развиването на занаяти също са част от начините за изкарване на прехрана на хората от Илинденци от същия период. Света Марина е името на местната православна църква, която се появява тук в годините след войната. Любопитен е фактът, че преди това на нейно място е имало турска баня. Лозовите масиви и насажденията от тютюн са основните растения, които се обработват в създадените след 1944-та година земеделски стопанства. Именно тук намират работа много от местните жители, а мраморните кариери в близост до селото са друга работна ниша за мъжкото население. Не закъснява отрицателният прираст на населението след 1989-та, така типичен за много села в страната. Тогава настъпва периода на масовата приватизация и реституцията, съпътствал идването на демократичните промени и закриването на много заводи и фабрики. Съседните по-големи градове и столицата стават предпочитана дестинация от младите хора в селото, като някои от тях директно се насочват към южната ни съседка Гърция. Иначе историята на селото е богата и древна и може да се проследи още от епохата на неолита, като по-конкретно обхваща годините между 6000-4000 преди новата ера. Античните селища личат тук под формата на останки, а това е сигурно доказателство за наличието на траки.
Освен антично селище, в района на село Илинденци има и некропол, който е бил дело на тракийското племе меди. Изравянето на колони не е единствената находка, естествен резултат от правените на терен археологически разкопки и проучвания. Също така има и сгради, градени основно от камък и споявани за по-голяма здравина с хоросан. Битовата и строителна керамика еднакво силно преобладава в района, а тя е категорично свидетелство за това, че траките са били изкусни майстори в изработката. Оброчна точка с лика на Тракийския конник по всяка вероятност е пак от тези места, а това е считано за една от най-големите и ценни находки. Няколкото на брой гробове свидетелстват за извършването на ритуален период, наричан трупополагане. Освен това при намерената надгробна плоча са издълбани имената на починалите хора. От всичко намерено специалистите правят единодушно заключение, че селището трябва да се отнесе към епохата на римо – тракийската цивилизация.
